Преди време видях това заглавие в български вестник – беше кампания на UNICEF… Предполагам, че и вие сте ужасени от посланието на заглавието. Реших да напиша статията, от загрижеността за утре, от вярата в доброто ... от опита и доверието в „изкуството” и отношението му към възпитанието.
Един от най-усмихнатите хора които познавам казва: „...изкуство си е всяко нещо, стига да си с отворени очи и душа към него. Изкуство са лицата и странните същества които откривам в пукнатините и дупките по асфалта, образите от парата излизаща от шахтите...„ Защо пък днес да не пропуснем мрънкането за лошото време (несъзнателно насаждайки го на околните), а не покажем на децата онзи смешен слон, образуван от облаци на небето.
Въображението е неразривна част от детската вселена, в пъти повече от света на възрастните. Децата говорят с играчки и приказни герои, съчиняват и споделят въображаеми истории и всичко това в границите на играта, ясно окрояващи я от реалността. Въпросът е как да постъпим спрямо тази чиста детска реалност? Дали да прекършим крилцата на неопетнените детски фантазии или тъкмо обратното - да поощрим въображението им. А даваме ли си сметка за тяхното „утре” (и че „утре” зависи от „днес”), това дали ще се превърнат във вечно недоволстващи и мрънкащи, виждащи кръв и насилие във всичко заобикалящо ги, или ще са спокойни, в мир със себе си, доволни и оценяващи уникалността и контраста на всеки ден?
Въображението не само разширява, но и обогатява детския мироглед. Децата си представят и съчиняват събития и герои, които биха искали да се случат и да са реални - в рамките на играта, без обаче да се дистанцират от реалността. Ако не приемем техния „приказен свят”, те ще се почувстват неприети, а мисълта, че са отхвърлени, би могла да даде отражение на по-късен етап в развитието им.
Нека си „постелим” с научни факти. Лявото полукълбо на мозъка е отговорно за логичната мисъл, за преживяванията от физическия свят т.е. всичко, което вкусваме, помирисваме, докосваме.
Дясното мозъчно полукълбо е отговорно за въображението и фантазията. Децата използват това полукълбо много повече от възрастните, но в хода на израстване, ние възрастните правим всичко възможно малчуганите да научат по-скоро и повече за физическия свят около тях и забравяме за въображението. Много голям процент от хората след 14-годишна възраст използват по-активно лявото полукълбо на мозъка, (до 7-8% от способностите на човешкия мозък), а от изключителна важност е и развитието на въображението и след детска възраст, за да е мисловният процес активен.
Ето и имената на велики хора, (предполага се, че са работили с 12-15% от способностите на човешкия мозък), които равностойно са използвали и двете половини на мозъка през целия си живот - Алберт Айнщайн, Леонардо да Винчи, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и други. Едва ли щеше да съществува часовниковият механизъм или летателната машина, ако великите учени не са използвали фантазията си.
