Напоследък се шуми много около „арт-терапията” - като средство за въздействие върху емоционалното и душевно състояние изхождащо от психологическия аспект на творческия процес.
Безспорно може да се прочете много за този метод – а кои сме ние, че да оспорваме положителното му въздействие? По-скоро сме тук, за да го подкрепим.
Арт терапията е форма на експресивна терапия която използва материали от областта на изкуство като бои, тебешир, маркери, глина, хартия, пастели и др. Методът комбинира традиционните психотерапевтични теории и техники от приложното и изящно изскуство, с цел осъзнаването на психологичните аспекти на креативния процес.
Много хора, рядко намират време за арт терапия, не се сещат за нея, а дори и да се сетят - отлагат до последния момент. Забравят, че впускайки се сред пъстрия свят на изкуството, могат да се почувстват безкрайно облекчени. Хубавото, обаче, е че за все повече хора арт терапията става всекидневие. Изкуството като терапия очевидно ни кара да се чувстваме и изглеждаме по-добре... И как иначе да оцелеем заровени сред неразборията на претъпканите автобуси, звънящи телефони, прашни улици и тълпи от хора умислени в проблемите си?
Ние гледаме на изкуството като на философски подход за лечение и профилактика, начин за справяне с ежедневните проблеми заровени вътре в нас; като способ за себе-познание; като безопасен начин за изразяване на болезнени (скрити) мисли и чувства; като метод, чрез който възстановяваме връзката със самите нас и околните - чрез пробуждане на доверието.
